* * *

Мъж продава жена си - 1

Започнал Стоян да прави,
да прави, да си направи
воденица с дванайсет камъка,
ала му пари не стигат.
Чудил се Стоян, маел се,
как да си воденица доправи.
Най-после Стоян намислил
булчето да си продаде,
воденица да си доправи.
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, млада невесто,
утре е света неделя,
ти стани рано, по-рано
и по-хубаво забради,
че ще да идем, Русо ле,
на този пусти панаир.
Вървели, що са вървели,
на пътя турчин срещнали.
Турчин на Стоян думаше:
- Къде отиваш, Стояне,
с тази млада невеста?
Стоян на турчин думаше:
- Ази отивам, турчине,
булчето да си продам,
воденица да си направя.
Турчин на Стоян думаше:
- Продай я на мене, Стояне!
Продал си Стоян булчето
за една шепа жълтици
и една бели берлици.
Турчин на Руса думаше:
- Русо ле, млада невясто,
имаш ли нейде роднина.
Руса на турчин отговаря:
- Имам си, имам, турчине,
дор един брат ми е загубен,
в турски ръце потурчен.
Турчин си Руса прегърна
и на Руса той дума:
- Аз съм, Русо, твоя брат,
дето ме турци вземаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019