Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мъж продава жена си - 1

Остана Кольо сирак сиромах,
нема си нигде никого,
не има майка, не баща,
не има брата, не сестра,
ни пара, ни половина,
млого е малък останал,
на половина годинка;
лете се Коле чувало
по тия чужди бунища,
зиме се Коле чувало
по тия чужди огнища,
доде е Кольо порасъл,
станал е, настал женитба.
Па си е Кольо отишъл
пред неговите вратици,
заплакал Коле, заредил:
- Боже ле, вишни високи,
сите се братя че да се оженят,
че имат майки и бащи,
че имат братя и сестри,
кой че ме мене ожени,
като си немам никого,
ни майка, нито бащица,
ни братец нито сестричка,
ни пара ни половина,
кой че ме мене ожени?
Че си е Кольо отишъл
у Солун града голема
при солунските евреи,
па на евреи говори:
- Евреи, вие сарафи,
да ми дадете имане,
я търговец да станем,
имане да ви спечалим,
печалим още повърнем.
Евреи Господ прекръстил,
та си на Кольо говорят:
- Колку ни сакаш имане,
имане да ти дадеме?
Кольо евреи говори:
- Евреи, вие сарафи,
млого ви сакал имане -
на десетина места по стотина,
стотина жълти жълтици,
на седем места по хилядо,
хилядо кара-грошове.
И евреи Господ прекръстил,
та му са дали имане
колко им Кольо посакал.
Кольо не стана търговче,
но се е Кольо прошетал
към тая вода Вардара,
към това Бело бре море,
у село у Гюргелия,
та найде Яна гюргьовка,
гюргьовка, още вардарка,
щото е Кольо вардила,
вардила, още чекала.
Разпрати златни калески,
да дойдат кумове й още попове,
със Яна да ги повенчат.
Дойдоха кумове й още попове,
та са ги с Яна венчале,
правили сватба неделя.
Кольови върли душмани,
те са при евреи отшели,
па на евреи казале:
- Евреи, вие търговци,
защо дадохте имане
на тоя сирак сиромас
като си нема никого,
дек ще ви върне имане?
Ни има майка, ни баща,
ни има брата, ни сестра,
ни има пара половина,
че се е лете чувало
у тия чужди бунища,
а зиме се е чувало
у тия чужди огнища.
Евреи хабер пратили -
да дойде Кольо, да дойде,
сметката да си видиме.
Кольо при евреи отиде,
па на евреи говори:
- Евреи, вие търговци,
чекайте време неделя,
панаир да се отвори,
да видим какво да дадем,
имане да ви наброим.
А евреи му говорят:
- Кольо ле, тизе сиромах,
не чекаме те ни три дни,
то нели време неделя.
Кольо им се помолил:
- Почекайте ме, евреи,
почекайте ме един ден,
ега имане съберем.
Евреи Кольо чекало,
чекали са го един ден,
Кольо си дома отиде,
па си на Яна говори:
- Яно ле, Беломорко ле,
да се умиеш, оплетеш,
и бело да се премениш,
че че д' идеме на гости
при деда още при баба.
И Яна се е умила,
умила Яна, оплела,
още се бело премени
у венчанската премена.
А Кольо си я заведе
към това Бело бре море
у Солун града голема,
па се телали провикна:
- Чуйте, стари, запомтете, млади,
дек се е чуло-видело -
човек жената да си продава
за това длъжно каматно?
Чуло го турче потурначе,
па си на Кольо говори:
- Почекай, Кольо, почекай,
не давай Яна хубава,
азе че Яна да купим.
Стоял е Кольо, чекал е,
Яна се моли на Бога:
- Боже ли, мил Божице,
ега на турци имане не стигне,
като ме Кольо продава
вярата да ми не мени.
Ете те турче че дойде,
па си на Кольо говори:
- Колко ми сакаш имане,
имане да ти наброим?
Кольо е много праведен:
- Пет пари азе не искам,
колко съм имане я дало,
повече азе не искам -
на десетина места по стотина,
стотина жълти жълтици,
на седем места хилядо,
хилядо кара-грошове.
Турчин кемере разпаса,
та му имане наброи,
триста му гроша не стигат,
па си на Кольо говори:
- Постой ме, Кольо, почекай,
панаир да се отвори,
имане да ти наброим.
Кольо на турчин говори:
- Я бих те, турчин, почекал,
мен ме не чекат длъжници.
А турчин се е оттръгнал.
Кольо се телали провикна:
- Чуйте, стари, запомтете, млади:
дек се е чуло-видело,
човек жената да си продава
за тия тежки дългове?
Дочуло го е Йолаки,
Йолаки младо търговче
със девет мъски жълтици,
десета бели грошове,
па си на Кольо говори:
- Постой ми, Кольо, почекай,
не давай Яна хубава,
азе че Яна да купим.
Постоял Кольо, почекал,
те ти дойде Йолаки,
па си на Кольо говори:
- Колко ми сакаш имане,
имане да ти наброим,
да купим Яна хубава?
Кольо търговче говори:
- Търговче, младо търговче,
пет пари повеч не искам,
колко съм имане й дало,
толко имане я сакам -
на десетина места по стотина,
стотина жълти жълтици,
на седем места хилядо
хилядо кара-грошове.
Търговче разпаса чатал кемере,
та му имане наброил,
триста му гроша наддаде
и си на Кольо говори:
- Да пиеш, Кольо, да ядеш,
за Яна ти да не жалиш!
Ни пие Кольо, ни руча,
само си ходи по двори
и дребни сълзи пораня,
а търговче си отиде,
сред поле чадър побило,
там че сватба да прави.
Разпрати златни калески,
кумове да си подойдат,
кумове й още попове,
със Яна да ги повенчат.
Ете дойдоха кумове,
кумове й още попове,
та са ги с Янка венчале.
Легало са ги турили,
шарен им килим постлали,
меки зглавници турили,
шарени юрган завили,
турили стовна със вода.
Йолаки си е заспало
като ми вакло агънце;
Яна си не е заспала,
станала вода да пие -
водата им е кървава.
Яна навънка излезна,
та гледа Яна, та гледа
по това синьото небо -
съде е ясно небото,
а над нах си е облачно,
низ облак кървава роса росеше.
Яна при търгове юлезна,
па си търговче разбуди:
- Стани ми, стани, търговче,
търговче, мое венчане,
да не бъдеме роднина?
Я взев вода да пием,
водата ни е кървава,
азе навънка излезнав,
па гледам азе по небо -
съде е ясно небото,
над нази си е облачно,
низ облак кървава роса росеше.
А Йолаки я говори:
- Яно ле, Беломорко ле,
я не знам още роднина.
Кога се турци биеха,
турците й още бугаре,
и тия църни бре сърбия,
мене ме сестра носила
у тия свилни скутеве,
па ме грамади хвърлила,
та си е с душа бегала.
Мене ме турците нашли,
сърби ме от турци краднаха,
та съм се азе чувало
у сръбска земя латинска,
имаш ли таков ти братец?
А сестра си му говори:
- Имам си, оти да немам?
Я го грамади хвърлила,
никак не съм го видела,
откак съм го хвърлила!
А търговче я говори:
- Има ли белег на нога,
има ли белег на око,
има ли белег на глава?
А Яна му си говори:
- Има си белег на нога -
мама си беше лебец залюпила,
имахме пцета чиляти,
като пцетата лавнаха,
мама навънка излезна,
я турци да си не идат,
турците да си отварди,
дете паднало у огън,
та на десна нога пръсти отгори.
На око ми е белего -
мама му кошулкя шиеше,
оно искаше да сиса,
она го с игла убола
на това десно оченце.
На глава му е белего -
у нас цигани дойдоха,
излезнах да ги одвардим,
я съм си с камик хвърлила,
та го у глава удрила
от тая десна страница.
А търговче я говори:
- Имаш ли майкя и баща?
А Яна си му говори:
- Имам си, оти да немам?
А търговче й говори:
- Какво ги викат на име?
А Яна си му говори:
- На тата викат Никола,
на мама викат Ерино.
А търговче я говори:
- От кое, Яно, ти село?
А Яна си му говори:
- Азека съм си, търговче,
от село от Гюргелия,
до тая вода Вардара,
до това Бело бре море.
Яна търговче прегледа:
нему е белег на нога,
нему е белег на око,
нему е белег на глава.
Тогай са они видели,
че си са били брат и сестра.
Това е търговче увзело
до една мъска жълтици,
и си е Яна увзело
та я заведе, заведе
Кольови равни дворове,
па си на Кольо повика:
- Я излез, Кольо, я излез,
та Яна да си посретнеш!
Кольо си падна да умре,
като си плаче нарежда:
- Боже ле, мили Божице!
Като ми Яна водите,
от дек да вземем имане,
да ви имане повърнем?
А Йолаки му говори:
- Не бой се, Кольо, не бой се,
тизе си мене бре шура,
азе съм тебе той зета.
Тогай се Кольо зарадва,
стоварил мъска жълтици,
и свали Яна хубава.
И се е Кольо зарадвал,
разпрати златни калески,
кумове да си подойдат,
кумове й още попове.
Ете кумове дойдоха,
кумове й още попове,
та са ги с Яна венчале.
Правил е Кольо сватба неделя,
комшии му се пръснаха,
че са се много радвале,
ега се Кольо затрие,
нихни малове увзело.

 


Своге (СбНУ 38/1930, № 9 - "Кольо сирак, Яна Гюргелийка и Йолаки"); чиляти - зли; на гости - срвн. повратки.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019