* * *

Мъж продава жена си - 1

Никола Радки думаше:
- Заборчлях, Радке, задължах
петдесет и пет хиляди.
Чудя се Радке, мая се,
какво ли да си продам.
Децата ако си продам,
децата малки, глупави,
децата пари не струват.
Конче ли дребно, хилаво
и то ми пари не струва.
Радка Никола думаше:
- Аз ще се хубаво натъкмя,
натъкмя, дваж по-хубаво пременя,
че ме на пазар заведи
и там се виком провикни:
"Тук има булка за продан!"
Никола на пазар отиде.
Никой си пари нямаше
таз булка бяла да купи.
Отдолу иде еврейче,
с купом си пари носеше
и то си Радка купило.
Тръгнали да си отиват,
като през гора вървели,
седнали да си починат.
Еврейче Радка прегърна,
прегърна и я целуна.
Кат са в църквата отишли,
отишли да се венчаят
поповете са онемели,
даскалите оглушели.
Тогаз са Радка питали,
питали и разпитвали:
- Отде си, бяла българко?
Радка еврейче думаше:
- Аз не съм бяла българка,
а най съм жълта еврейка.
Когато мурабет минало
мама и тате бягали
мене и брат ми носели
и торба със злато носели,
че им златото натежало.
Чудели се и се маели,
дали братче да хвърлят
най-подир мене хвърлили.
Българи са ме найдили,
затуй съм бяла българка.
Тогаз еврейче продума:
- Прости ми, сестро, прости ми
дето те сестро целунах,
целунах и те прегърнах!
Хайде ма, мило сестричко,
в селото да те заведа
при твоя бате Никола,
да си децата отгледаш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019