* * *

Мъж продава жена си - 1

Море, Димче, потургяче!
Ходяй викай селяните,
да хвалеет тежок дефтер
кому двеста, кому триста,
а Стояну три шиници,
три шиници жълти дукат,
защо имат харна жена.
Се зачуди кутар Стоян,
що да чинит, как да чинит,
со що дефтер да се платит!
Имал девет воденици
и десета валя'ица,
'сите сакал да прода'ит
и пак дефтер не се плаща.
Го догледа Стояница:
- А Стояне, а стопане!
Що си толку ужалено,
ужалено, уплакано?
Тога велит кутар Стоян:
- Стоянице, а не'есто!
Как да не сум ужалено
ужалено, уплакано?
Що хвалиле тежок дефтер
кому двеста, кому триста,
съде мене три шиници,
'се що имам да прода'ам
'сите девет воденици
и десета валя'ица,
и пак дефтер не се плащат.
Тога велит Стояница:
- А Стояне, господине!
Нищо ти да не прода'иш,
съде мене прода'и ме,
да си платиш тежки дефтер.
И си стана кутар Стоян,
я промена, я наружи
со си негово мъжко дете.
Никой ми се наемаше
да я купит Стояница;
наймело се едно турче,
едно турче потуряче.
Не му даде три шиници,
тук му даде пет шиници,
три шиници жълти дукат,
два шиника бел кара-грош
и му врати мъжко дете.
И я зеде Стояница,
турче дома я однесе,
си легнало да поспиет;
и му дойде едно пиле,
едно пиле на пенджери,
пиле му се запе'ало:
- Ай ти, турче, потуряче!
Арно сън те уварело,
тебе не те угрешило.
Ке' се чуло-видело
брат и сестра да се зе'ет!
Турче ми се заслушало;
тога сборвит младо турче:
- А егиди Стоянице,
Стоянице, бре не'есто!
Тебе кье те разопита,
мене пра'у да ми кажеш;
слушаш пиле къде пеит?
Голем хабер ни донесе,
аль е пиле од вистинско,
аль е пиле на страмота?
Али знаеш, аль паметвиш
кога бефме малечка'и,
аль с' имала мило брате?
Тога сборвит Стояница:
- Ай ти турче, потуряче!
Кога бефме малечка'и,
си имафме стара майка,
стара майка, мили татко,
и си имаф едно брате.
Ми помина плен по земи,
нас не робя поплени'е,
брата турци го зедо'е,
къде сънце ми за'одвит,
а мене ме однесо'е,
къде сънце ми угревьит,
татка ни го загуби'е,
майка ни я залюби'е.
аз си растеф, си порастиф,
Стоян юнак ме откупил
и ме зеде за невеста.
Бог 'и убил селяните!
Тежок дефтер му фърли'е,
три шиници жълти дукат.
Тога турче й сборвеше:
- Стоянице, бре не'есто!
Да го видиш твойго брата,
дан' од негде го познав'аш?
- Ай ти, турче потуряче!
Да го видам, го позна'ам
от него'о десно рамо.
Кога беше малечко'о,
майка ми го нишандиса,
десно рамо кръст ми имат.
- Стоянице, бре не'есто,
види ми го десно рамо!
Стояница се опули,
му го виде десно рамо
и се спущи, го прегушна:
- А егиди мило брате,
мило брате, Костадине!
И той тога отго'ори:
- Ай ти, сестро Ангелино!
Како оба се барафме,
така си се задружифме,
от' сме биле брат и сестра.
Що си зеде още дукат,
си я зеде Стояница,
турче викат од далеко:
- Я излези, млад Стояне!
Стоян ми се уплашило,
уплашило, устрашило:
- Леле, леле я сиромаф!
Ель невеста я прежалях,
ами сега що кье чина,
къде пари кье 'и найда,
назад турче да 'и врата!
Турчето му велеше:
- Не плаши се, не страши се,
не ти сака жълти дукат,
още толко тук си носам
и невеста твоя да е,
от сме биле брат и сестра.
Тога Стоян се поврати,
го пречека, с' избаци'е,
голем радост си стори'е.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019