* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян, заправи
воденица с дванайсет камъка
ала му пари не стигат
воденица да си направи.
Чуди се Стоян и мае
откъде пари да вземе,
воденица да си направи.
Най-после Стоян намислил
булчето да си продаде.
Стоян на Руска думаше:
- Ази съм, Руске, намислил
тебе, Руске, да продам,
воденица да си направя.
Утре е света неделя,
стани, Руске, във зори,
чисто се бяло премени
и по-хубаво закичи.
Да идем, Руске, да идем
на този пусти панаир.
По тъмно от село излезли,
слънце ги на поле огряло;
по пладне в гора навлезли,
седнали да си починат
край студен бистър кладенец.
Отдолу иде млад турчин
и си на Стоян думаше:
- Къде си тръгнал, Стояне,
със таз руса млада невяста?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
булчето да си продавам,
че ми парите не стигат
воденица да си направя,
воденица с дванайсет камъка!
- Дай я на мене, Стояне,
колкото искаш, ще ти дам!
Продал си Стоян булчето
за една шепа жълтици
и за друга бешлици.
Турчин си Руска попита:
- Руске ле, млада невясто,
немаш ли нейде роднина,
от баща, още от майка?
Тогаз ми Руска продума,
продума и заплакала:
- Имах си братче Иванчо,
но като малък изгоря
и в турси ръце пропадна!
Турчин на Руска подума:
- Ако си братец познаеш,
мож ли го по нещо разпозна?
Руска през сълзи продума:
- Ще мога, аго, ще мога -
мойто е братче със нишан,
на глава му има злат косъм!
Тогаз се турчин провикна:
- Прости ме, сестро, прощавай,
дето съм те пожелал, -
от милост съм го направил!
Я ти на, сестро, тез пари,
и си у вази отиди,
дечицата си отгледай;
и Стоян да си изкара
воденицата с дванайсет камъка!
Иди си, сестро със здраве,
от братец хаир да видиш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019