* * *

Мъж продава жена си - 1

Шетат ми се дете аджамия,
шетат ми се из Мермер авлия,
глава доржит у сурова земя,
роце доржит в бели джебои
го опитвет неговата майка:
- Ой ти дете, дете аджамия,
що се шеташ из Мермер авлия,
со главица сурова земица
со роцете у бели джебои?
- Ой ти майко, мила моя майко,
настанале бабови борчове.
- Ой ти дете, дете аджамия,
ти си имаш хубаво невеста,
промени я во ситноно руво,
истай си я на болук пазара
и плати си бабови борчове.
Ми я зеде дете аджамия
я промена във ситното руво,
я истаи на Болук пазара.
Го опитвет дете аджамия:
- Аль я купеш или продаваш?
- Сум я купил, сега я продавам.
И я зеде дете аджамия
я онеса в шарене одае,
и ми зеде трамбура в раце.
Той трамбура, невестата плачи.
- Ор невесто, хубава невесто,
ти що плачеш, аль не ме бендисаш,
аль кукява не ми я бендисаш?
- Ой ти дете, дете аджамия,
те бендисвам, как не бендисваш,
ток си имах еден мили братец,
като тебе съде трамбураше.
- Ор невесто, хубава невесто,
а брата ти що мана имаше?
- Ми имаше, как не ми имаше
десна нога без малото пръстче.
- Ор невесто, хубава невесто,
хайде вземай го леген и ибрик,
да ми видиш моя десна нога.
И ми зеде хубава невеста
и ми зеде легени ибрикот.
Кога виде десната ножица,
кога виде без малото пръстче,
тога рече - ти си бил мойот брат!
И я зеде дете аджамия,
я однесе откоде я зеде,
ова ми е моята сестрица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019