* * *

Мъж продава жена си - 1

Започнал Стоян да прави,
воденица да си направи
с дванайсет големи камъка,
ала му пари не стигат.
Стоян на Руса думаше:
- Русе, млада невесто,
утре е света неделя,
стани ми рано сутринта,
чисто се бяло премени,
по-хубаво се накичи,
че на панаир да идем.
Че на панаир тръгнали,
под едно дърво седнали,
под тая сянка дебела,
край тая вода студена,
отдолу иде турчин
и си на Стоян думаше:
- Къде си тръгнал, Стояне,
с тая млада невеста?
- Аз съм тръгнал, турчино,
булката да си продавам,
воденицата да си направя.
- Продай я на мене, Стояне!
- Халал да ти е, турчино!
Продал си Стоян булката
за една шепа жълтици
и други бели бешли.
Турчин си Руса попита:
- Русе, млада невесто,
имаш ли нейде роднина?
- Имам си имам, турчино,
един братец имам загубен,
в турски ръце поробен.
Турчин се ясно провикнал:
- Прости ми, Боже, греховете,
че съм си сестра целувал
и от милост прегърнал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019