* * *

Мъж продава жена си - 1

Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, млада невесто,
утре е света неделя,
хубаво се накити, хубаво се нагизди.
Па ми че, Русо, да идемо
на тога пусти панир,
дано те, Русо, продадем
за едну шаку жълтице
воденицата да си доправим
с дванайсе камена.
Рано е Руса станала
чисто се бело премени
и хубаво се нагизди
па са Стояна пойдоше.
Одили, що су одили
стигнули поле широко
седли да си одъну
студену воду да пину.
Одоле иде турчина
и на Стояна думаше:
- А, добър ден ти, Стояне!
- Дал Бог добро, турчине!
- Къде си, Стояне, тръгнал
с тая млада невеста?
- Трьгнал съм, тръгнал, турчино,
дано си Руса продадем
за едну шаку жълтъце,
воденицуту да си допрайм.
- Продай я, Стояне, на мене!
- Халал да ти е, турчине!
Узни ю, узни Русанку
она е млада и хубава.
Стоян си Руса продаде
па си се назад повърну.
Ванули су любов да воде
турчин си Руса пита:
- Русо ле, Русо, млда невесто,
имаш ли майка и баща
за тебе, Русо, да жалят,
или си сама на тоя свят?
- Немам си, немам никога,
ала си еднога брата имаше
кат се с ньега играше
на деснуту му ручицу
мъничкото му пръстле одрезано
той му беше белега.
Турчин се стресна, разтресе
и се към Бога обърна:
- Прости ми, Боже, прости ми,
дето сестра си прегърнах,
прегърнах, още целунах!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019