* * *

Мъж продава жена си - 1

Заборчил Стоян, задължил
дор до дванайсет хиляди.
Чудил се Стоян, дзверил се
що че да прави, да чини
с тия си тежки борчове.
Залагал Стоян, подавал,
залагал ниви големи:
никой му нива не взема,
никой му пари не дава.
Мислил е Стоян и решил
децата да си продаде,
децата двете, мъжките.
Стоян на Радка думаше:
- Радке ле, пръвно венчило,
решил съм, Радке, решил
децата да си продадем,
децата двете, мъжките,
дългове да си издадем.
Радка на Стоян думаше:
- Стояне, море Стояне,
Стояне, пръвно венчило,
децата са ни маленки,
децата нищо не знаят,
едно за друго че жалят.
Я че се бело променим,
ти впрегни брези биволи,
откарай в нова чаршия,
па си викни, провикни:
"Продавам булче хубаво!"
Отде го дочу еврейче,
еврейче, младо търговче
и си при Стоян отиде,
и си булче купило.
Еврейче булче заведе
и си го в къщи питува:
- Булче ле, моме хубава,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
отде си, от коя рода,
имаш ли братец, сестрица?
Радка на еврейче думаше:
- Еврейче, младо търговче,
я имах братец по-малък,
ала го евреи вземаха.
Еврейче на Радка думаше:
- Радке ле, булке хубава,
можеш ли брат да познаеш?
- Брат че си азе познаем -
златно му влакно у глава,
подкова белег на гърди.
Радка му белези позна
и си се викна-провикна:
- Братче ле, братче Иванчо,
ние сме си братец и сестра!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019