* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица
с дванайсет камъка,
ала пари му не стигат
воденица да си направи.
Чуди се Стоян, мае се
какво да прави, да стори,
воденица да си изплати,
най-подир Стоян намисли
булчето да си продаде,
за една шепа жълтици,
воденица да си направи.
Стоян на Руска дума:
- Руске ле, млада невесто,
зарана рано да станеш,
хубаво да се премениш,
че ще на панаир да идем.
Сутринта рано станала,
хубаво си пременила
и със Стоян тръгнала,
вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настала поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец,
седнали да си починат,
студена вода да пийнат.
Отдалеч ги турчин съгледал,
той си на Стоян продума:
- Къде си тръгнал, Стояне,
с таз млада невяста?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
доно я нейде аз продам,
че съм си воденица заправил
с дванайсет камъка,
ала пари ми не стигат
воденица да си изплатя.
- Продай я на мене, Стояне!
- Халал да ти е, турчине!
Продал си Стоян булчето
за една крина жълтици
и тия бели бешлици.
Турчин на Руска продума:
- Руске ле, млада невесто,
имаш ли нейде роднина?
- Имам си само, турчине,
един братец по-малък,
загубен в турски ръце паднал,
той си има белег на ръка.
Турчин се ясно провикна:
- Прости ми, Боже, грехове,
че съм сестра прегърнал
и от милост целунал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019