Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица
с дванайсет камъка,
ала пари му не стигат
воденица да си направи.
Чуди се Стоян, мае се
какво да прави, да стори,
воденица да си изплати,
най-подир Стоян намисли
булчето да си продаде,
за една шепа жълтици,
воденица да си направи.
Стоян на Руска дума:
- Руске ле, млада невесто,
зарана рано да станеш,
хубаво да се премениш,
че ще на панаир да идем.
Сутринта рано станала,
хубаво си пременила
и със Стоян тръгнала,
вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настала поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец,
седнали да си починат,
студена вода да пийнат.
Отдалеч ги турчин съгледал,
той си на Стоян продума:
- Къде си тръгнал, Стояне,
с таз млада невяста?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
доно я нейде аз продам,
че съм си воденица заправил
с дванайсет камъка,
ала пари ми не стигат
воденица да си изплатя.
- Продай я на мене, Стояне!
- Халал да ти е, турчине!
Продал си Стоян булчето
за една крина жълтици
и тия бели бешлици.
Турчин на Руска продума:
- Руске ле, млада невесто,
имаш ли нейде роднина?
- Имам си само, турчине,
един братец по-малък,
загубен в турски ръце паднал,
той си има белег на ръка.
Турчин се ясно провикна:
- Прости ми, Боже, грехове,
че съм сестра прегърнал
и от милост целунал!

 


Соколово, Ловешко; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019