|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мъж продава жена си - 1
- Майчинко, мила майчинко,
мен се е сермьо кратила -
дали да продам кончено,
дали си силях заложа?
- Сино льо, мой сино льо,
немой си конче продава,
немой си силях залага,
ами си продай Рабина.
- Как да кайдисам да рекам?
- Речи й, сино, речи й:
"Стан се, Рабино, погизди,
с баш барьемсконо гиздило,
нам са на госте рукале
на чуждо село, незнайно!"
Стана се Рабина погизди
с баш барьемсконо гиздило.
Вървели, колку вървели,
срьощнали лудо и младо:
- Яруче лудо и младо,
за продан ли ти й Рабина?
- За продан ми е Рабина.
- Колку й е пахона?
- Стотина жълти алтъни.
Той си извади кемера,
наброи жълти алтъни,
фати Рабина за ръка.
Вървели, колку вървели,
стигнали сенка дебела,
стигнали вода студена.
На ела елин посвири,
под камен змия пограчи.
- Рабино, бела Рабино,
имаш ли братче хранено?
- Имам си, имам, юначе,
шест годинь ми е липцало.
- Има ли неква белега?
- На една нога шест пръста!
- Рабино, бела Рабино,
аз съм ти само братчето.
Смолян, Мисирска махала; седенкарска (Кауфман-Тодоров 1970, №
414); на гости - срвн. повратки.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019
|