* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил
воденица с дванайсе камъне,
ала му пари не стигат,
воденица да си доправи.
Стоян на Рада думаше:
- Радо ле, млада невесто,
да станеш заран по-рано,
хубаво да се премениш
и по-хубаво нагиздиш,
че да идем Радо ле,
на тоа пусти панаир
в Одрин града голема.
Рада си Стоян послуша,
че стана заранта по-рано,
хубаво са Рада облече,
по-хубаво са Рада нагизди.
Па са си двама тръгнали,
вървели, що са вървели,
през поле широко вървели,
в полето дърво високо,
под него бистар кладенец.
Насреща им иде турчин:
- Добра ти среща, Стояне!
- Дал ти Бог добро, турчине!
Турчин си Стоян запита:
- Стоянчо, чорбаджийо ле,
къде си тръгнал, Стояне?
Стоян си турчин продума:
- Яде отивам, турчине,
в Одрин града голема,
на тоа пусти панаир
Рада да си продам,
че съм воденица заправил,
ама ми пари не стигат
воденица да си доправа.
Турчин на Стоян думаше:
- Продай я на мене, Стояне,
за две ми шепи жълтици
и в них бели бешлици.
И Стоян си Рада продаде,
турчин я на конче покачи
хубаво я турчин прегърна
и по-благо я турчин целуна.
Рада си той продума:
- Имаш ли нейде роднина,
я братец, я ми сестрица?
Рада на турчин думаше:
- Имах си имах, турчине,
един ми братец Иванчо,
па турци са него вземали.
Тогаз са турчин досети
и към небето погледна
и се на Бога помоли:
- Прости ми, Боже, прости ми,
ако съм Радка целунал,
не съм я, Боже, целунал,
от любов, Боже, от обич,
ами съм я, Боже, целунал,
от милост, Боже, от жалост,
че ние сме брат и сестрица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019