Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил
воденица с дванайсе камъне,
ала му пари не стигат,
воденица да си доправи.
Стоян на Рада думаше:
- Радо ле, млада невесто,
да станеш заран по-рано,
хубаво да се премениш
и по-хубаво нагиздиш,
че да идем Радо ле,
на тоа пусти панаир
в Одрин града голема.
Рада си Стоян послуша,
че стана заранта по-рано,
хубаво са Рада облече,
по-хубаво са Рада нагизди.
Па са си двама тръгнали,
вървели, що са вървели,
през поле широко вървели,
в полето дърво високо,
под него бистар кладенец.
Насреща им иде турчин:
- Добра ти среща, Стояне!
- Дал ти Бог добро, турчине!
Турчин си Стоян запита:
- Стоянчо, чорбаджийо ле,
къде си тръгнал, Стояне?
Стоян си турчин продума:
- Яде отивам, турчине,
в Одрин града голема,
на тоа пусти панаир
Рада да си продам,
че съм воденица заправил,
ама ми пари не стигат
воденица да си доправа.
Турчин на Стоян думаше:
- Продай я на мене, Стояне,
за две ми шепи жълтици
и в них бели бешлици.
И Стоян си Рада продаде,
турчин я на конче покачи
хубаво я турчин прегърна
и по-благо я турчин целуна.
Рада си той продума:
- Имаш ли нейде роднина,
я братец, я ми сестрица?
Рада на турчин думаше:
- Имах си имах, турчине,
един ми братец Иванчо,
па турци са него вземали.
Тогаз са турчин досети
и към небето погледна
и се на Бога помоли:
- Прости ми, Боже, прости ми,
ако съм Радка целунал,
не съм я, Боже, целунал,
от любов, Боже, от обич,
ами съм я, Боже, целунал,
от милост, Боже, от жалост,
че ние сме брат и сестрица.

 


Скравена, Ботевградско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019