* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица,
воденица с дванайсе камъне,
ала му пари не стигат
воденицата да си доправи.
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, млада невесто,
да станеш рано в неделя
хубаво да се премениш,
по-хубаво да се нагиздиш,
че ще те водя, Русо ле,
на тоя пусти панаир,
че ще те, Русо, продам,
че ми пари не стигат
воденица да доправа.
Руса си Стоян послуша
та си се хубаво облече,
още по-хубаво нагизди
па са си двама тръгнали.
Вървели, що са вървели
като са в поле навлезле,
сред поле дърво високо
под дърво бистър кладенец,
седнали да си починат,
насреща им иде турчин
той си Стояна запитва:
- Къде си тръгнал, Стояне,
с тая млада невеста?
Стоян на турчин думаше:
- Ази отивам, турчине,
в Одрина града голяма
на тоя пусти панаир,
че ще си Руса продам,
че ми пари не стигат
воденица да си доправа.
Турчин на Стоян думаше:
- Продай я, Стояне, на мене
за две ми шепи жълтици
и в них бели белици.
Стоян си Руса продаде
воденицата си доправи.
Турчин си Руса поемна
и я на конче възкачи
хубаво я турчин прегърна
и я по-сладко целуна
па си Руса запита:
- Русо ле, млада невесто,
имаш ли нейде родица,
я братец я мила сестрица?
- Имах си, турчине, имах
едно сал милно братленце,
но в турски ръце попадна,
та го еничер направиха.
Тогава се турчин досети,
че е това сестра му
та се на Бога помоли:
- Проси ми, Боже, прости,
ако съм Руса целунал,
не е от любов, от обич
най е от жалост,
Боже, и от милост!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019