* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица
със дванайсет камъни,
ама му пари не стигат
воденица да доправи.
Стоян на Руса продума:
- Русо ле, млада невесто,
да станеш утре по-рано,
хубаво да се премениш,
че ще идем, Русо ле,
на този пусти панаир,
там ще те, Русо, продам,
че ми, Русо, пари не стигат
воденица да доправя.
Руса си Стоян послуша,
че стана сутринта по-рано,
хубаво се Руса премени,
по-хубаво се нагизди,
па са си двама тръгнали.
Вървели, що са вървели,
през поле широко вървели -
в поле дърво високо
и под дървото кладенец.
Седнали да си починат,
насреща иде турчина.
Турчин на Стоян думаше:
- Добра ти среща, Стояне!
- Дал ти Бог добро, турчине!
Турчин си Стоян запитва:
- Стояне ле, чорбаджию ле,
къде си тръгнал с тая млада невеста?
Стоян на турчин думаше:
- Ази отивам, турчине,
в Одрина, града голема,
на този пусти панаир,
Руса да си продам,
че съм заправил воденица,
ала ми пари не стигат
воденица да си доправя.
И турчин на Стоян продума:
- Продай я на мене, Стояне,
за две ми шепи жълтици
и в тях бели бешлици.
И Стоян си Руса продаде,
турчин я на конче качи,
хубаво я турчин прегърна,
по-сладко я турчин целуна
и си Руса запитва:
- Имаш ли нейде родица -
я братец, я сестрица?
Руса на турчин продума:
- Имах си, имах, турчине,
ала в турски ръце попадна.
Турчин се много досети,
па към небето погледна
и се на Бога помоли:
- Прости ми, Боже, прости ми
ако съм Руса целунал,
не съм я, Боже, целунал
от любов, Боже, от обич,
а съм си Руса целунал
от жалост, Боже, от милост,
че сме си ние братец и сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019