* * *

Мъж продава жена си - 1

- Тодорке, любе Тодорке,
как щеме да се правъмъ
на сая скопа година,
сас сея дребни дечинки?
Гьо да продадем маишко,
да прехраниме другине!
- Стояне, любе Стояне,
немой продава маишко,
че му е малко пахона,
пак му е много жалбана,
ами си продай Тодорка -
нехи е много пахона,
пак хи е малко жалбана!
Та си я Стоян заведе
през Али-паша чаршия,
през Султан-Селим джамия,
та че са рюкум прерюка:
- Имам робинка за продан,
ала хи й много пахона -
до шиник бели грошове
и половница алтъни.
Излело й черно арапче
робинка да си купува,
сьоднаха пари да бройот.
Тодорка диван стоеше
и на Бога се молеше
дано му пари не стигнат,
да се пазарян развали.
Пак си я Стоян заведе
и си са рюкум прерука:
- Имам робинка за продан,
ала хи й много пахона -
до шиник бели грошове
и половница алтъни.
Излело й младо копилче,
копилче, младо болгарче,
робинка да си купува.
Сьоднаха пари да бройот.
Тодорка диван стоеше
и на Бога се молеше
дано му стигнат парине,
да се пазарян спогоди.
Парине си му стигнаха,
та се пазарян спогоди,
та я копилче заведе.
Варвиха, колко варвиха,
сьоднаха да си починат.
Копилче си я питаше:
- Тодорке, млада робинке,
отде, чия си дощеря?
Га се й Тодорка казала,
че си излели два брата.
Копилче си хи викаше:
- Тодорке, млада робинке,
ни си сме с тебе два брата.
Ела жда си ти наброя
до шиник бели грошове
и половница алтъни,
иди си гльодай дечинки!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019