* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица
с дванайсет камъка,
ала му пари не стигат
воденицата да си изкара.
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, бяла невясто,
днеска е, Руске, събота,
утре е света неделя, -
вземи се бяло премени,
по-хубаво да се накичиш,
та щем, Руске, ще идем
на този пусти панаир
дано те нейде продадем,
воденицата да си изкарам.
Ах, че се Руска премени
и са по-хубаво накичи.
Тръгнали ми са, тръгнали
Стоян и Руска двамата.
Минали гора зелена,
настали поле широко,
сред поле върво, високо
под дърво студен кладенец.
Стоян на Руска думаше:
- Хай да си, Руске, починеш
по малко хлебец да хапнем,
по малко вода да пийнем.
Отдолу иде турчина,
той на Стояна думаше:
- Добро ти утро, Стояно,
де си ми тръгнал тъй рано
с тая руса, млада невяста?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчино,
на този пусти панаир,
дано си булчето продам,
воденицата да си изкарам.
- Продай я на мен, Стояне!
Продал си е Стоян булчето
за една шепа жълтици
и тия бели алтъни.
Тръгнали ми са, тръгнали,
Руска и турчин двамата.
Турчин на Руска думаше:
- Руско ле, бяла българко,
имаш ли нейде роднина?
- Имам си имам, турчино,
едного брата загубен
от турски ръце поробен.
Турчин се изясно провикна:
- Прости ми, Боже, грехове,
че съм си сестра целунал
от милост съм я прегърнал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019