* * *

Мъж продава жена си - 1

Райчица дума Дунаве:
- Като ме ядеш и пиеш
пада ли ти на сърце,
че имаме тежки борчове.
Децата ни, любе, да дадем,
да дадем, продадем.
Ала децата ще се потурчат,
вярата ще си забравят.
Я слушай, любе Дунаве,
сабален рано ще станем
и на пазара ще идем.
Ти мене, любе, ще дадеш
за една шепа жълтици
борчове да си изплатим,
децата да си спасим.
Вървели, що ми вървели,
и на пазара стигнали.
Изясно се Дунав провикнал:
- Явала булка хубава,
който ми даде, нададе,
до една шепа жълтици,
халал да му е булката.
Насреща иде млад турчин,
млад турчин, млад еничерин.
Бръкнал турчин в джобове,
извади шепа жълтици
и си на Дунава подаде:
- Халал да ти са парите,
халал ти е булката.
Тръгнали ми са, тръгнали,
турчин и Райка двамата,
из гора гъста, зелена,
турчин си Райка питаше:
- Райке ле, бяла българко,
имаш ли нейде роднини,
да идем, Райке, да хапнем,
да седнем, да си починем?
- Нийде си никой аз нямам,
сал един братец аз имах,
Стоян му беше името.
Както си двама играехме,
него го турци вземаха,
вземаха и потурчиха.
Ни съм го от тогаз виждала,
ни съм го ази срещала.
Турчин си Райка думаше:
- Можеш ли, Райке, го опозна,
да тръгнем да го търсим.
- Лесно ще го опозная -
на дясна му ръка белега
дето турци го срязаха.
Че вдигна си турчин ръкава -
на дясна му ръка белега
дет са му турци сторили.
Паднал е турчин на колене
и се на Бога молеше:
- Прости ме, Боже, прощавай
дето съм сестра целувал,
дето съм сестра прегръщал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019