* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица,
воденица с дванайсет камъка,
ала му пари не стигат.
Стоян Руска думаше:
- Руске ле, булка хубава,
днеска й света неделя,
утре й първи понделник.
Зарана рано ти стани
и хубаво се премени,
че ще на Ямбол града да идем,
дано те негде аз продам,
пари за воденицата да взема,
дано я докрай изкарам.
Сутринта рано станали,
Руска тъжна, кахърна,
на дълъг път те тръгнали,
за Ямбол града голяма.
Вървели, що са вървели,
гъста гора минали
навлезли в поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Седнали да си починат,
жаждата си да утолят.
Отдолу се задал турчин,
турчин-еничерин.
Той си Стояна познал,
паднал и го поздравил,
и го тихо попитал:
- Къде си тръгнал, Стояне,
с това булче хубаво?
Стоян на турчин отговаря:
- Тръгнал съм, тръгнал турчине,
за Ямбол града голяма,
дано си булчето продам,
шъпа жълтици да взема
да си воденица изкарам,
воденица с дванайсет камъка.
Турчин Стоян продумва:
- Продай го, Стояне, на мене,
булчето ти й хубаво.
Че си Стоян булче продаде,
за шепа жълти жълтици
и назад се той върна.
Руска при турчин остави,
при турчин-еничерин.
Турчин си Руска прегърна,
прегърна, още целуна,
и кат я в очи погледна,
тогава сестра си позна.
- Прости ме, Боже, прости ме,
че аз сестра си целунах,
но това беше, Боже, от обич!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019