* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян воденица
със дванайсет камъне.
Ала му пари не стигат
воденица да си доправи,
та той на Радка продума:
- Днеска е бяла събота,
заран е света неделя,
бело да се опереш,
хубаво да се облечеш,
че ще идем Радке ле,
на този пусти панаир.
Дано те тебе аз продам,
воденица да си доправя.
Тръгнали те да идат,
минали гора зелена,
настала поле широко -
сред поле дърво високо
под дърво бистър кладенец.
Седнали да си поченат
и с бистра вода напият.
Отдоле иде турчина,
той си на Стоян продума:
- Добро ти утро Стояне!
- Дал ти Бог добро, турчине!
- Къде сте рано тръгнали?
- Тръгнали сме си тръгнали,
на тоя пусти панаир,
булката да си продавам
воденица да си доправям.
- Дай я на мене Стояне!...
Продал си Стоян булката
за една шепа жълтици,
ах тия бели бешлици!
Турчин на Радка думаше:
- Имаш ли нейде роднини?
- Имам си, имама турчине,
един ми братец на света
него го турци вземаха
през турско робство плениха.
Турчин се мигом провикна:
- Прости ми, Боже, грехове
дето си сестра целунах,
от милост съм я целунал,
а пък от радост прегърнал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019