 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кеята вика сред село,
сред село, среди мегданя:
- Селяне, я сбирайте се,
селяне, я сдумвайте се,
селско имане ще пишем,
а кому двеста, по триста,
на Стояна - шестотин.
Стоян му жалба дожаля,
Стоян си във тях отиде
на майка си думаше:
- Мамо ма, стара майчице,
тежко имане писаха,
мойто е, мале, петстотин,
те го писали шестотин.
Майка му дума: - Стояне,
Стояне, синко Стояне,
нека ти тежка давата,
че ти й голяма хвалбата -
имал си конче хранено,
имал си булче хубаво,
имал си мъжка рожбичка.
Раклица, Карнобатско; лазарска - на младоженци (СбНУ 63/2007, № 200); кея - кехая.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019