* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица,
воденица да си направи,
воденица с дванайсе камъка,
ала му парите не стигат
воденица да си направи.
Намислил Стоян, намислил
булката да си продаде,
воденица да си направи.
Стоян си булка продума:
- Русо ле, млада невесто,
утре е свята неделя,
по-рано тизе да станеш,
чисто се бело премени,
че ще идем, Русо ле,
на тоя пусти панаир, -
дано те негде продам,
воденица да си доправя!
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
насреща иде турчина.
Турчин Стоян попита:
- Къде си тръгнал, Стояне,
със тая млада невеста?
Стоян на турчин продума:
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
дано я негде продам, -
воденица да си доправя!
- Продай я на мен, Стояне!
- Халал да ти е, турчине!
Продал си Стоян булката,
Руса със турчин тръгнала...
Турчин на булка продума:
- Русо ле, млада невесто,
имаш ли нейде роднина?
Руса на турчин отговаря:
- Имам си, имам, турчине,
един е братец изгубен,
в турско е поробен.
Турчин си виком провикна:
- Прости ми, Боже, прости,
дето си сестра прегърнах
и от милости целунах!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019