* * *

Мъж продава жена си - 1

Момчил си е борчок заборчило,
заправило девет воденици
и заправило девет валявици;
сите девет у беда дало,
пай не може беда да отбеди.
Дума дума Момчилова майка:
- Ей, Момчиле, Момчиле юначе,
кога биде рано отзарано,
изведи ме на нови пазари,
ега би цана учинило,
та ега би борчок отборчило!
Тогай дума дума Момчилово любе,
дума дума Момчил, юнака:
- Та що че ти майка учинити!?
Я мене карай на нови пазари,
ега би ти нищо цана учинило!
И Момчил си тога дума продумало:
- Я се уми и оплети,
че те карам на нови пазари,
че те карам да те препродаем!
Извел е Момчил вреден юнак,
изведе низ тесни чаршии,
отведе я на нови пазари.
Бог да бие Църна Арапина,
запраша си Момчила юнака:
- Къде водиш Елена невеста?
Дал я водиш сеир да гледа,
ил я водиш да я препродаваш?
И Момчил му дума продумуе:
- Не я водим сеир да гледа,
но я водим да я препродавам!
Сказал тогай Църна Арапина:
- Ньойна цена колко че биде?
Тогай сказал Момчил вреден юнак:
- Ньойна цена дванайсе хиляди!
Бог да бие Църна Арапина,
извиши се више над дивани
и си ока Момчила юнака:
- Момчиле, отведи Елена невеста!
И арапин колко брои, толко заброи.
И Момчил, кад дало Елена невеста,
излезнало низ сред, низ чаршии,
излезнало и в' еднъг заплакало;
и върна си дванайсе хиляд...
И си взема Елена невеста,
па я води низ тесни чаршии;
у среща му турче саратлийче -
дума дума Момчилу юнака:
- Ей, Момчиле, Момчиле юначе,
къде водиш Елена невеста?
Къде водиш Елена невеста?
Дал я водиш сеир да си фгледа,
ил я водиш да я препродаваш?
- Не я водим сеир да си гледа,
ел я водим да я препродавам!
Прашало е турче саратлийче:
- Ньойна цена колко че биде?
Момчил юнак казал:
- Ньойна цена дванайсе хиляд!
Извиши я више на дивана -
колко брои, толко заброи,
и си гледа Елена невеста.
Отведе я турче саратлийче,
отведе я на негови двори,
и си дума турче саратлийче:
- Таком Бога, Елено невесто,
ка огрее това ясно слънце,
напред удри у мои дворове;
како ти дойде у мои дворове,
не ми грее това ясно слънце,
на ми е от дърве слана опадат!
Тогай сказа Елена невеста:
- Ела, брате, да те попощем!
Легнало турче саратлийче,
легнало на Елена на скути,
и она взема да го пощи;
и у космата му намери
намери три златни влакна...
И му сказа Елена невеста:
- Слушай мене, турче саратлийче,
че те прашам, право да ми кажеш,
немой да ме лъжеш!
Да се кажеш - имаш ли нишан?
Продума му турче саратлийче:
- Кога беше моя стара майтя,
а я било дете у пелени,
и оставила моя стара майтя
оставила майтя вретено,
и я съм паднал, та се съм убил (убол?),
от това нишан имам!
И тогай сказа Елена невеста:
- Да се скажеш от коя си рода!
Оно сказа от коя е рода;
как се сказа от коя е рода,
тогава Елена невеста привервала,
него си вярно привервала,
дека си е ноен верен браток...
И тогай си продума на турче саратлийче:
- Да пратиме за Момчила юнака -
оно се много у борчок заборчило!...
Тогай дума турче саратлийче:
- Ти си била моя мила сестра,
я че окнем до девет теляла,
че товарим до девет мъски имане
и десети пайтон със тебе,
ега си Момчил юнак,
щото е борчок заборчил,
ега си борчок отборчи!
Дума продума Елена невеста:
- Чуеш мене, братичко,
тизе имане изпрати,
до девет мъски имане,
десета жълти жълтици!
Продума турче саратлийче:
- Сестро ле, сестро Елено,
ка ойдеш твои дворове,
да седиш ни малко, ни много -
забереш твои дечица, сестро,
после да гледаш, сестро ле,
какво че ми ясно слънце огрее,
а най-рано роса че ми опадне,
опадне от мои дворове...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019