* * *

Мъж продава жена си - 1

Сака Кольо да се жени,
нема пара ни половина;
заемнал их сирак Кольо:
от петина по стотина,
по стотина кара-гроши.
Реч фатиха, леб кършиха,
по лебо би малок армас,
по армасу тежка сватба;
нема аспра ни половина,
стои Кольо та се чуди:
та си заемнал сирак Кольо:
от шестина по стотина,
по стотина се алтъни,
се алтъни, се ялдъзи,
те се чини тежка сватба.
И га бише во неделята,
отидоха за невеста,
отидоха и увзеха га,
увзеха га и върнаха си,
върнаха си и венчаха ги.
И га бише понеделнику,
понеделнику на сватбата,
де дойдоха длъжниците,
те му велет и говоре:
- Е бре Кольо, сирак Кольо,
дай ни, май ни наше паре:
от петина по стотина,
по стотина кара-гроши;
от шестина по стотина,
по стотина се алтъни.
Стои Кольо, та се чуди.
Премени се невестата,
закараха на Нов пазар,
телал личи га продава;
наемна се младо базиргянче,
те прикупи невестата:
права ръка паре брои,
лева ръка невестата държи,
та му плати длъжниците.
Та си увзе невестата,
закара га дури дома,
те го зе на колено.
Де си дойде едно шиле,
те кондиса на столнината,
песна пеи дури вреви:
- Как си взеха брат и сестра!
Отговори млад базиргянче:
- Варай, варай, млада невесто,
я чуй, я чуй тое пиле,
че ние сме брат и сестра!
Как го велет твойо татко,
как го велет твоята майка?
- Мойо татко Андрихристо,
моята майка джан Мария,
я ние сме брат и сестра!
Телал личи, Кольо терат,
да му върне невестата:
- На ти, Кольо, невестата,
на ти, Кольо, още толко.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019