* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил
воденичка с дванайсет камъка,
ала му пари не стигат,
воденичка да си доправи.
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, мари, хубава,
че стани рано в неделя,
че се хубаво премени
и по-беличко забради,
че ше, Руске ле, да идем
на този чуен панаир,
чуен, Руске ле, прочуен,
да те аз, Руске, там продам.
Че стана Руска в неделя
и се хубаво премени,
и по-беличко забради,
за панаира тръгнали,
вървяли, що са вървяли,
седнали да си починат,
студена вода да пият.
Отдолу ми се е задал,
бре, турчин, бре, друговерин.
Турчин на Стоян думаше:
- Къде бе, гяур, ще ходиш
с това булче хубаво?
Стоян на турчин думаше:
- Турчине, друговерине,
хай да ти Руска аз продам,
воденичка да си доправя
със дванайсте камъка.
Турчин на Руска думаше:
- Руске ле, бяла българко,
имаш ли майка и баща,
имаш ли братец и сестра?
Руска на турчин думаше:
- Турчине, друговерине,
нямам си майка и баща,
нямам си братец и сестра.
Един сал братец аз имах,
и го турците вземаха.
Турчин на Руска думаше:
- Руске ле, мари, хубава,
ми ще ли да го познаеш?
- Брат ми си има лишанче
в челото между веждите.
Турчин чалма размота,
та си лишанът показа,
прегърна Руска хубава,
та си на Стоян думаше:
- Халал ти сторих булчето,
булчето, бяла Русанка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019