 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кеята вика из село:
- Селяни, я сбирвайте се,
тежка ще бала да хвърлим.
тежка, селяне, усилна,
кому по двеста, по триста,
а пък на Димча - петстотин.
Димчо мама си думаше:
- Мале ле, стара майчо льо,
оти мий много балата?
Димчова мама думаше:
- Димчо льо, холан Димчо льо,
нека ти й много балата,
че ти й голяма хвалбата,
че ти й хубаво булчето
и при булчето момчето,
момчето златоперцето.
Подвис, Карнобатско; лазарска - на младоженец/младоженци (СбНУ 63/2007, № 199); кея - кехая; бала - другаде вергии, данъчни дългове.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019