* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил
воденица да си направи,
ала му пари не стигат.
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, млада невесто,
я стани рано в неделя,
та се хубаво премени,
че ние, Русо, ще идем
на тоя пусти панаир,
дано се нейде продадеш,
воденица да си изкарам.
Вървели през поле широко,
сред поле - дърво високо,
под дърво студен кладенец,
седнали да си починат.
отдолу иде турчиина,
турчина, еничерина.
- Къде си тръгнал, Стояне,
с тая Руска невяста?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
булката да си продавам.
- Продай я на мен, Стояне!
- Халал да ти е, турчино!
Продал си Стоян булката
за една шепа жълтици
и полвин бешлици.
Турчин на Руска думаше:
- Русо ле, млада невесто,
нямаш ли нийде никого?
Руса на турчин думаше:
- Сал един братец си имам
и него турци откараха,
като на пътя играхме.
Турчин си Руса попита:
- Има ли брат ти белег някъде?
- На гърди рана имаше.
Турчин си риза разкопча,
Руса е брат си познала.
Турчин се ясно провикна:
- Прости ми, бжое, прости ми,
дето сестра си целунах,
целунах, още прегърнах!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019