* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица със дванайсет камъка,
ала му пари не стигат воденица да си направи,
воденица да си направи със дванайсет камъка.
Стоян Русанка думаше: - Русанке, булка хубава,
Русанке, булка хубава, да станем утре по-рано,
да станем утре по-рано, хубаво да се облечеш,
че ще идем, Русанке, на този пусти панаир,
на този пусти панаир - дано те негде продада,
дано те негде продада, воденица да си направя,
воденица да си направя със дванайсет камъка.
Станали рано сутринта, тръгнали двама да вървят;
вървели, що са вървели, минали поле широко,
минали поле широко, стигнали гора зелена,
стигнали гора зелена, седнали да си починат,
седнали да си починат - отсреща им иде турчина.
Турчин на Стоян думаше: - Помага Бог ти, Стояне!
Стоян на турчин думаше: - Дал Бог добро ти, турчине!
- На де си тръгнал, Стояне, със това булче хубаво?
Стоян на турчин думаше: - Ази съм тръгнал, турчине,
на този пусти панаир, дано го негде продада,
дано го негде продада, воденица да си направя,
воденица да си направя със дванайсет камъка.
- Я дай го на мене, Стояне, за една крина жълтици,
за една крина жълтици и триста пари грошове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019