* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил ми Стоян, заправил
воденица с дванайсет камика,
ала му пари не стигат
воденица да си допрай
и тагава Стоян си намислил
Русану да си продаде
и си на Руса продума:
- Я съм си, Русо, намислил
тебе, Русо, да те продадем,
воденица да си доправим,
воденица е дванайсет камика.
Тагава су си тръгнули
на видинския панаир.
Стоян на Руса продума:
- Русо ле, руса невесто,
я да се ние отбием
поди тая сенкя дебела,
при тая вода студена.
Като си двама седнули,
Руса си глава повдигну,
оздоле иде турчин.
Турчина дума продума:
- Добър ден, младо момче,
къде с тая руса невеста.
Стоян на турчин продума:
- Заправил съм, турчине, заправил
воденица с дванайсет камика,
ала ми пари не стигаю
воденица да си доправим
и съм си ази намислил
Русану да си продадем
за една шепа жълтице.
Турчин си бърка у пояс,
извади шепа жълтице
и ги на Стояна подаде.
Стоян се назаде повърну.
Русана е с турчин тръгнула;
вървели, що су вървели,
турчин си Руса прегърнул
и си Руса целунул,
па си на Руса продума:
- Русо ле, млада невесто,
имаш ли нещо роднина?
Руса на турчин продума:
- Немам си нийде никого,
само си един братец я имам
и он от турски рукье заробен.
На мене ми мама казала
на лева на рука белег имал.
Турчин си рукава повдигнул,
Руса е белег видела
и си е брата познала.
Турчин се викна провикна:
- Опрости ми, Боже, греховете,
задето сестра си целунах!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019