* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян, заправи,
воденица да направи
с дванайсетина камъка,
ала му пари не стигат
воденица да изкара.
Стоян на Руска продума:
- Руске ле, руса стопанке,
днес е света събота,
утре е света неделя.
Утре панаир ще има,
на панаир ще идем,
тебе Руске, да продам.
Я стани заран рано,
че се хубаво премени,
с бяла премяна облечи!
Русанка булка хубава,
ала от хатър не излиза.
Станала е заран, по-рано,
че се хубаво премени,
с бяла премяна облече.
Тръгнали, холан, да вървят,
вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настали в поле широко.
Среща им иде турчин.
Турчин Стоян продума:
- Добра ти дреща, Стояне,
къде тъдява,
из това поле широко?
Стоян на турчин продума:
- Дал ти Бог здрае, турчине,
на панаира отивам
да си булчето аз продам
и воденица изкарам!
Турчин Стояно пак дума:
- Дай го на мене, Стояне,
дай го, Стояне, продай го.
Продал си Стоян булчето
за една шепа жълтици,
втора за бели бешлици,
трета за кара рушьои,
че се на зад повърна,
че си с Русанка тръгнали.
Вървели, що са вървели,
сред поле дърво високо,
под дърво - студен кладенец.
Турчин Русанке продума:
- Русанке, моя стопанке,
ходи под дърво да седнем
и да си, Руске, починем,
и студена вода да пийнем,
и да се, Руске, питаме:
кой от къде е, накъде,
кой има майка, кой баща,
кой има братец, кой сестра?
Русанка дума на турчин:
- Аз нямам майка, ни баща.
Един си братец аз имах
и него турци вземаха,
та надолуотвлякоха.
Никола Руска продума:
- Русанке, сестро Русанке
прости ми, сестро, прости ми!
И от милост я е прегърнал,
и от жалост я е целунал,
и се назад върнали,
и у Стоян отиват.
Турчин Стоян продума:
- На ти, Стояне, булчето,
халал ти сторвам парите!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019