* * *

Мъж продава жена си - 1

Стоян Тодорке думаше:
- Тодорке, любе, Тодорке,
какво щем да се правиме
на тия скъпи години -
килото жито е двеста,
мярата вино е триста!
Какво щем да се правиме
с тия дребни дечица
да продадеме едното
да прехраниме дугите.
- Стояне, либе, Стояне, чедо е
либе от сърце.
Жалбите му са много,
пахата му е мъничко.
Ала си мене премени,
премени, та ме курдисай,
та ме заведи, заведи
на ени пазар чаршията.
Ей на пазар на триж порукай:
- Ела, евтина робиня!
Никой мил ум не излезе.
Изляло ми е, изляло
едно ми гърче циганче.
Тодорка диван стоеше
и бистри сълзи ронеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, мили, Боже,
дано му еспри не достигнат
да се пазарлък развали.
Де стоял Господ та слушал.
Една му еспра не достигна,
та се пазарлък развали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019