* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица
със дванайсет камъка,
ала му пари не стигат
воденица да си изкара.
Чуди се Стоян, май се
какво да стори, направи,
воденица да си изкара.
Че най си Стоян намисли
булчето да си продаде
пари със шиник да вземе,
воденица да си изкара.
Както си Стоян намисли
право си у тях отиде
и си на Руска думаше:
- Руске ле, булка хубава,
утре е света неделя,
че ази съм, Руске, намислил
утре на света неделя
на Трявна сбор да идем,
че ще те, Руске, аз продам,
воденица да си изкарам.
Рано е Руска станала,
че се умила, оплела
и се хубаво премени,
че са двамата тръгнали.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
наслали гора зелена,
сред гора дърво високо
под дърво бистър кладенец.
Седнали да си починат,
студена вода да пият.
Отдолу иде турчина.
Турчин Стояне думаше:
- Къде си, момче, тръгнало
с това булче хубаво?
- Отивам ази, турчине,
булчето да си продавам,
воденица да си изкарам.
Турчин Стояне думаше:
- Продаваш ли го на мене
за колко пари го даваш?
- За един шиник жълтици
и други бели бешлици.
Стоян се назад повърна,
Руска и турчин тръгнали.
Турчин си Руска прегърна,
прегърна и я целуна.
Турчин на Руска думаше:
- Руске ле, бяла българко,
нямаш ли нийде никого?
Руска се жално нажали
и на турчина продума:
- Аз имам едно братленце,
когато турци минаха,
ний си на пътя играехме
по пепел къщички правехме,
че го турците вземаха.
Имаше белег по него,
куче го беше хапало,
белега му на гърдите.
Турчин си сабя извади,
че си дрехата разряза.
Руска си белег познала.
Тогаз се турчин опомни
и се на Бога помоли:
- Прости Боже, прощавай,
дето сестра си прегърнах,
прегърнах, та я целунах!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019