* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян воденица.
Прави я Стоян, прави я,
пари му не достигнаха
воденицата да доправи,
па си се чуди и мае
дека пари да вземе.
Либе Тодорка говори:
- Стояне, либе Стояне,
я слушай що че ти кажем.
Имаме три мъжки рожби,
най-малото най-хубаво,
а ад го него продадем,
за него пари че вземем
воденицата да си доправим.
Стояновата майчица
слушала и не продумала.
Като Тодорка излезна
майка на Стоян думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
я слушай, сине, послушай.
Детето да си продадеш,
детето пари не струва.
Продай си, сине, булката,
млада е и е хубава,
за нея пари че вземеш
воденицата да си доправиш.
Стоян си нищо не каза.
Кога било довечера
Стоян Тодорка думаше:
- Тодорке, булке хубава,
че раним утре по-рано,
че се умиеш, че се премениш,
че се премениш у булчинска премена,
рано на Пловдив че идем.
И Тодорка се досети,
но нищо не продумала.
Рано ранила утрото,
пременила се и нагласила
у булчинската премена
и си за Пловдив минали.
Като са тамо стигнали
Стоян се виком провикна:
- Тука се булка продава,
кой има пари да купи,
кой нема пари да гледа.
Е те ти оттам търговче,
търговче младо еврейче
и се със Стоян пазари.
Брои си пари, надброи,
една му пара не стига.
Тодорка си мислеше:
"Ега му пари не стигат,
вярата да не сменявам!"
И се пазарлък разтура.
Е те ти оттам българче,
българче младо търговче.
Брои си пари, надброи,
парите дава, булката взема,
та я повежда, отвежда.
Като из пъто вървеха
търговче дума Тодорка:
- Тодорке, булка хубава,
имаш ли майка и баща,
имаш ли братя и сестри?
И си Тодорка говори:
- Немам си майка, ни баща,
немам си братя, ни сестра,
само си имам три рожби,
три рожби мъжки, хубави.
Едно братче си сал имах,
отдавна от дома избега.
Търгове дума Тодорка:
- Тодорке, булка хубава,
има ли белег на него?
Тодорка дума търговче:
- Голем си нишан имаше,
на десна ръка от гривна.
Търговче ръкав вдигнало:
- Тодорке, мила сестрице,
ето ти белег от гривна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019