* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян воденица
със дванайсе камъка.
Градил е Стоян, градил е,
ала му пари не стигат.
Той си на Руса думаше:
- Русо ле, млада невясто,
я стани утре по-рано,
чисто се, бяло премени
и по-хубаво накичи,
че ще те, Русо, закарам
към тоя пуст ми панаир -
дано те, Русо, продада
за една шапа жълтици.
Вървяли, що са вървяли,
срещнали турчин де иде.
Турчин на Стоян думаше:
- Къде си, Стояне, тръгнал,
със тая млада невяста?
- Карам я, абре, турчине,
дано я, турчин, продада
за една шапа жълтици.
Турчин на Стоян думаше:
- Стояне, леле, Стояне,
кье ти дам шапа жълтици,
та ще я, Стоян, закупя!
Турчин на Руса думаше:
- Русо ле, млада невясто,
имаш ли нейде роднини?
- Имам си, абре, турчине,
имам си едно братенце,
в турски е ръце паднало.
Турчин се виком провикна,
и си се Богу молеше:
- Прости ми, Боже, грехове,
че съм си сестра прегърнал,
от милост съм я целунал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019