* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица
със дванайсет камъка,
ала му пари не стигат.
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, млада невясто,
утре е света неделя.
Чисто се бяло облечи,
по-хубаво се накичи.
Че ще да идем, Русо ле,
на този пусти панаир
дано те нейде продадем,
воденицата да си направя.
Станала рано в неделя,
чисто се бяло промени,
минала гора зелена,
начнали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дървото студен кладенец.
Седнали да си починат;
отдолу иде турчина,
той си на Стоян думаше:
- Добро ти утро, Стояне!
- Дал ти Бог добро, турчине!
- Къде си тръгнал, Стояне,
с тази млада невяста?
- Аз съм тръгнал, турчине,
булката да си продавам,
воденица да си изкарам.
- Продай я на мене, Стояне!
- Халал да ти е, турчине!
Продал си Стоян булката
за една шепа жълтици
и други бели бешлици.
Турчин на Руса думаше:
- Русо ле, млада невясто,
имаш ли нейде роднина,
имаш ли майка и бащица,
имаш ли братец, сестрица?
- Имам си имам, турчине,
имам си майка, бащица
и един братец по-малък,
в турски ръце поробен,
с белег на лявата ръка.
Тогаз се турчина провикна:
- Прости ми, Боже, грехове,
че си съм сестра си прегърнал,
от милост съм я целунал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019