* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица,
ала пари не му стигат
воденица да си оправи.
Стоян на Руса думаше:
- Русо, младо невясто,
утре рано да станеш,
чисто се, Русо, премени,
по-хубаво се накичи,
че ние, Русо, ще идем
на тоя голям панаир,
дано те някъде продам,
да си воденица оправя.
Тръгнал е Стоян, тръгнал
с тази млада невяста.
Изминал поле широко,
наели гора зелена,
сред гора дърво високо,
над дърво студен кладенец.
Седнали да си починат
под тая сянка дебела.
Отдолу иде турчинът,
турчинът - сюлейманина,
той на Стоян думаше:
- Добро утро, Стояне!
Къде си тръгнал, Стояне,
с тази млада невяста,
с тази невяста хубава?
Стоян на турчин думаше:
- Дал ти Бог добро, турчине!
Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
булката си аз да продам,
че ми парите не стигат
воденица да си доправя.
Турчин на Стоян думаше:
- Стояне, млад българино,
продай я на мене, Стояне!
- Халал да ти е, турчине!
Продал си Стоян булката
за една шепа жълтици.
Турчин си Руса вземал
и си из пътя вървяха.
Турчин си Руса запитва:
- Имаш ли някъде роднини
или си сама на света?
Руса на турчин думаше:
- Имам си, имам, турчине,
един брат роден,
в турски ръце поробен.
Като чу турчин тези думи
ясно се турчин провикна:
- Прости ми, Боже, грехове,
че съм си сестра прегърнал
и от милост съм си я целунал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019