* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил
воденица да си направи,
с дванайсет камъка.
Ала му пари не стигат.
Чуди се Стоян, почуди
какво да даде и продаде
воденица да си изкара.
Най-подир Стоян намислил
булчето да си продаде
воденица да си изкара.
Стоян на Руса думаше:
- Знаеш ли, Русо, знаеш ли,
какво съм, Русо, намислил?
Утре е света неделя.
Стани ми рано, по-рано,
хубаво се, Русо, облечи
че ще те, Русо, закарам,
на този пусти панаир.
Дано те нейде аз продам,
воденица да си изкарам!
Руса й много дожаля -
наведе глава и заплака.
Станала е рано в неделя,
хубаво се Руса облякла,
тръгнали двама да вървят.
Вървели, що са вървели,
отсреща иде турчин,
той си на Стоян продума:
- Къде си тръгнал, Стояне,
с таз булка хубава?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
дано я някъде продам,
воденица да си изкарам.
- Колко ти струва булчето?
- Струва ми, струва, турчине,
за две ми шепи жълтици!
Турчин си жълтици изсипа
и ги на Стояна наброи,
и си с Руса тръгнаха.
Като си по пътя вървяха
турчин си Руса прегърна,
прегърна и я целуна,
целуна я и я запита:
- Де ги ди, Русо, хубава,
имаш ли нейде роднини?
- Имам си, имам, турчине,
един ми братец на света.
От турците е поробен,
през турско е заграбен.
Тогаз се турчин провикна:
- Прости ми, Боже, грехове,
че съм си сестра целунал -
от милост съм я прегърнал,
от радост съм я целунал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019