* * *

Мъж продава жена си - 1

Стоян на Елка думаше:
- Ти чула ли си, либе ле,
че се задало подало
година гладна и жадна -
килото жито сто гроша,
върла ракия петдесет.
Ний си пари нямаме,
пък ни децата повече,
Какво жъ правим да сторим
да си децата изхраним.
Ха да продадем едното
зам да изхраним другите.
Елчица дума Стояна:
- Стояне, любе, Стояне,
не пръскай, любе, Стояне,
не пръскай, любе, децата,
тях им пахата по-малко,
пък им жалбите повечи.
Я най си продай Елчица,
Елчица булка хубава,
Елчица пари жъ хване
да си децата изхраниш.
Че се й Елчица премени,
премени, та се нагизди,
та че га Стоян поведе
из Узун дълга чаршия.
Хем ходи Стоян, хем вика:
- Де-гиди, холан, де-гиди,
българско булче се продава,
пахата й евтина -
петстотин бели грошове,
шестотин жълти алтъна.
Задало ми се, подало
едно ми грозно търговче,
почнало пари да брои.
Елчица диван стоеше
и се на Бога молеше:
- Бре Боже, бре мили Боже,
на това черно търговче,
дано му пари не стигнат!
Че пак га Стоян поведе...
Насреща се е задало
едно ми младо еврейче,
почнало пари да брои.
Елчица диван стояла
и се на Бога молила:
- Бре Боже, бре мили Боже,
на това младо еврейче,
дано му пари достигнат!
Брои търговче, надброи
и си Елчица поведе.
Извънка града излели,
седнали да си починат,
под едно дърво високо.
Търговче младо еврейче
посегна да я прегърне,
притисна да я целуне.
Духнали силни ветрове,
кървава роса порося...
Еврейче Елка пуснало
и си на Елка продума:
- Елке ле, бяла българко,
я казвай, Елке, я казвай, -
имаш ли братя и сестри?
Елчица дума търговче:
- Само едно братче си имам,
и аз го не зная къде е!
Когато била войната,
мамини като бягали,
на пътя го оставили
и не знаят кой го е взел.
Търговче дума на Елка:
- Да видиш, можеш ли го позна,
или някакъв белег да помниш?
- Мене ми мама казваше, -
на десната кога със шест пръста бил.
Кога си ботуша събул
и тогава видели -
на десната нога шест пръста,
и българско име Илийчо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019