* * *

Мъж продава жена си - 1

Богдан на Станка думаше:
- Станке ле, пръвна пръвнино,
Станке ле, първо венчило,
знаеш ли, любе, помниш ли,
колко се й изяло и изпило
на нашта сватба сюрмашка.
Заборчлях, Станке, задължах,
чудя се, Станке, мая се
как да си борчове изплатим.
Ази съм, Станке, намислил,
далече, Станке, да ида,
малко пари да спечеля,
борчове да си изплатя.
Остави Богдан Станка
със две ми дребни дечица.
Богдан на Станка думаше:
- Станке ле, пръвна пръвнино,
Станке ле първо венчило,
знаеш ли, любе, помниш ли,
колко са й изяло и изпило
на нашта сватба сюрмашка.
Заборчлях, Станке, задължах,
чудя се, Станке, мая се
как да си борчове изплатим.
Ази съм, Станке, намислил,
на Стамбол града да ида,
голям панаир ще има,
Стоянчо, още Богданчо,
децата да си продадем,
борчове да си изплатим.
Станкана Богдан продума:
- Богдане, Бог да те убий!
Дето децата да продадем,
по-добре мене ти продай,
повече пари ще сторя,
децата да си изучиш,
на добро да ги научиш.
Рано е Станка станала,
децата да си окъпе,
окъпе, още накърми.
Децата в люлка сложила
и са за панаир тръгнали.
Като полето минали,
навлезли в гора зелена,
хем върви Станка, хем гледа
къде има дъво борово,
борово, бор-близнаково,
че си е люлка вързала
и на децата говори:
- Стоянчо, още Богданчо,
когато вятър повее,
той ще ви, мама, залюлей,
кога кошута оттук мине,
тя ще ви, мама, накърми,
кога дъждец пороси,
той ще ви, мама, окъпе.
Тъй каза Станка и замина
на Стамбол на панаира.
Когато в Стамбол стигнаха,
ясно се Богдан провикна:
- Тук има булка за продан,
ала й скъпа цената.
Отде е зачуло арапче,
арапче черно, омразно,
че при Богдана отиде,
шиник жълтици нарина,
Станка с арапче замина.
Богдан се назад повърна
и си децата прибира,
деца на училище изпрати.
Раснали и пораснали,
че се за майка си затъжили
и на баща си думали:
- Къде е нашта майчица?
Богдан им всичко разправя,
че си добри юнаци станали,
че си конче възсядат,
тръгват майка си да търсят.
Като в Стамбол навлизат,
накрая чешма голяма,
една ми бяла ханъмка
с бели менци за вода.
Те са на чешма запрели,
кончета да си напоят.
Станка момчета продума:
- Откъде сте, мили момчета,
откъде сте и накъде отивате?
Момчета ханъмка отговарят:
- Тръгнали сме, тръгнали,
нашата майка да търсим,
навреме я баща ни продал.
Станка момчета думаше:
- Постойте, мили момчета,
постойте и почакайте,
навътре недейте влиза.
Котлите ще си оставя,
арапче ще си приспя
и веднага ще се върна.
Аз съм вашта майчица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019