* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, Стояне,
воденица да си направи
със дванайсет камъка,
ала му пари не стигат,
воденица да си доизкара.
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, добра невясто,
утре ми рано да раниш,
хубаво да се премениш,
главата да си умиеш,
хубаво, гладко оплетеш,
че ний на пазар ще идем,
аз ще те, Русо, продавам,
воденица да си доизкарам.
Сутринта рано станали
и за пазара тръгнали.
Вървели, що са вървели,
седнали да си починат,
среща им иде турчина,
турчина, еничерина.
- Добро ти утро, Стояне,
къде си тръгнал, Стояне,
с тази млада невеста?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
невеста да си продавам,
воденица да си доизкарам.
Турчин на Стоян думаше:
- Колко ти струва цената?
- Давам я, давам, турчине,
за една шепа жълтици,
за друга бели бешлъци.
Даде му турчин парите:
- Халал да ти са, Стояне,
дай я, Стояне, намене.
Турчинт тръгна със Руса.
Вървели, що са вървели,
турчин на Руса думаше:
- Русо ле, добра невясто,
как те майка ти кайдиса,
как те баща ти прежали?
Пък Руса дума турчина:
- Аз нямам майка, ни баща,
ази съм клето сираче,
сал едно братче аз имах
от турски ръце поробен,
на лява ръка с белег.
Турчин ръкави запретна
и се на Бога помоли:
- Прости ми, Боже, грехове,
дето сестра си прегърнах,
прегърнах, още целунах!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019