* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян мелница
с дванайсет камъка,
ала му пари не стигат.
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, руса невясто,
днеска е, Русо, неделя,
а утре делник-понеделник.
Да станеш утре по-рано,
хубаво да се премениш,
лепо да си накичиш.
Че идем, Русо, на панаира,
теб че те, Русо, продадем,
мелница да си доправим.
Станала Руса по-рано,
хубаво се премени
и лепо си накичи.
Че са двамата тръгнали.
Вървели, що са вървели,
среща им турчин идеше
и на Стояна думаше:
- Къде ще водиш, Стояне,
тая хубава невеста?
Водя я, турчине, да я продавам.
- Колко и искаш, Стояне?
- Една шепа жълтици
и половина маргари..
Стоян си Руса продаде,
че са с турчин тръгнали.
Турчин на Руса думаше:
- Я кажи невясто,
от къде ти е родата?
Руса на турчин думаше:
- Ази съм клето сираче.
Един си братец имах
и него го турци вземаха,
с белег на лева ръчица.
Тогаз се турчин провикна:
- Русо ле, мила сестрице!
Ази съм твоя братец,
ето ми белег на лева ръчица.
Че са се назад върнали
и при Стояна отишли.
Турчин Стояну думаше:
- Халал да ти е Стояне,
моята мила сестрица
и шепата жълтици.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019