Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мъж продава жена си - 1

- А, Тодоре, а, мили стопане!
Веке ми се сдодеяло от тежково камато!
Еден пойдвит, двайца дойдвеет,
веке ми се сдодеяло, стопане!
Иль ти мене млада патаксай ме,
иль ти мене млада продай ме!
Тога й си отговори клети Тодор:
- Тодорице, а мила стопанко!
Да те тебе аз млада патаксам,
нишчо файде не би се сторило,
ама аз тебе млада да продаам,
да проплатам малу-много нешчо!
И й рече Тодор сиромашец:
- Тодорице, а мила стопаико!
Я влези си в земьени керали,
отключи си плетени ковчедзи,
облечи си рухо невестинско,
та аз тебе млада да продаам!
Та си влезе Тодорица млада,
та си влезе в земьени керали,
си отвори плетени ковчедзи,
си облече рухо невестинско,
си излезе во рамни дворои.
Та я виде Тодор сиромашец.
Се прегърнаха со млада невеста:
от жальои, от плакой
дури земя се увирила!
С' излегоа от портата надвор.
Поодеа, шчо ми поодеа,
сусретиа Църна Арапина:
- Добро утро, Църна Арапино!
- Дай Бог добро, млади каурине!
Дека ходиш со млада невеста?
Се отгоори Тодор сиромашец:
- Шчо не покрил Господ, и аз не покривам -
ме явнало тежконо камато,
я продаам младава невеста,
малу-много аз да се проплатам!
- Колку сакаш за млада невеста?
- Сто й седумдесет и седум хиляди!
Отброяла Църна Арапина
сто й седумдесет и седум хиляди,
си я взела младана невеста.
Жал й падна Тодорице младе,
тога викна стопану Тодору:
- А, Тодоре, а, мили стопане!
Али олку помии не поминафме,
шчо ме даде з' оваа Църна Арапина?
Жал му падна Тодор сиромаху,
назад врати Църна Арапину
сто й седумдесет и седум хиляди,
си я зеде млада Тодорица
Поодеа, шчо ми поодеа,
сустретоа младо еничерче:
- Бог помагай, млади каурине!
- Дай Бог добро, младо еничерче!
- Дека ходиш со млада невеста?
- Шчо не покрил Господ, и аз не покривам -
ме яхнало тежконо камато,
я продаам младава невеста,
малу-много аз да се проплатам!
- Колку сакаш за млада невеста?
- Сто й седумдесет и седум хиляди!
Тога му викна на младо хазнатарче:
- Отброи му на млади каурина
сто й седумдесет и седум хиляди.
Му отброя младо хазнатарче,
му отброя сиромах Тодору
сто й седумдесет и седум хиляди.
Си я зеде млада Тодорица,
си кондиса на широко поле,
курдисаа белана чадъра.
Си я зеде млада Тодорица
во белана негова чадъра,
си я гибат како мъж и жена.
Кондисало едно лепо пиле,
кондисало на бела чадъра.
Шчо ми викна лепо да ми пеит:
- Къй се чуло и къй се видело
брат и сестра да ми се любеет?
Ми излезе младо еничерче,
стрели хвърлят на лепоно пиле;
ни пиле ми се замълчвит,
ни стрели го погодвеет.
Тога влезе еничерче младо,
тога влезе под бела чадъра
и й велит младе Тодорице:
- Да не имаш нешчо род роднина?
Или брата, или братовчеда,
братовчеда или побратима?
Тога велит млада Тодорица:
- Нито брата имам, нито побратима,
нито рода имам, нито пак роднина,
само имаф едно мило брате.
Кога беше ушче малечкаво,
помина силна войска и то ни загина.
Тога рече младо еничерче:
- Али имат тоа нешчо нишан,
али имат твойот мили братец?
- Нишан имат на десната нога -
кога беше мошне малечкаво,
му изгоре десната нога
и му падна от десна нога палец,
тоа нишан имат мойот братец!
И й рече паша, младо еничерче:
- Изтръгни ми мои десен скорен
да не ти сум твои мили братец!
Му изтръгна Тодорица млада,
му изтръгна от десна нога скорен.
Кога виде - от десна нога палец,
от десна нога палецот му паднат!
Тога тийе двайца се прегърнаха,
от солдзи дури земя се увири!
Си излезе младо еничерче,
си излезе от бела чадъра,
го повика младо хазнатарче:
- А, ей гиди, младо хазнатарче!
Пушчи бъргу чифтено татари
да втасеет млади каурина,
шчо му броя сто й седумдесет и седум хиляди.
Си допушчи младо хазнатарче,
си допушчи чифтено татари,
го втасаа Тодора сиромах
и назад тийе него го вратна.
Тога рече сиромашец Тодор:
- Бог те убил, млада Тодорице!
Шч' олку вака ти мене ме мъчиш?
Иль и него ти го не бендиса?
Го донесоа сиромах Тодора,
го донесоа под бела чадъра.
Му доказа младо еничерче
све, шчо нему му дошло на глава,
и му даде сиромах Тодору
седумдесет и седум хиляди,
и му рече на млади Тодора:
- С тийе седумдесет й седум хиляди
да си платиш тежкото камато,
а со овие, за да си поминиш,
да поминиш живот со сестра ми!

 


Охрид - Македония (Шапкарев 2/1969, № 293 - "Сиромах Тодор и Тодорица продадена"); скорен - ботуш, чизма; камато - дълг или данък.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019