* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян, заправи
воденица да си направи
със дванайсет камъка,
ала му пари не стигат
воденица да си направи.
Стоян на Руска продума:
- Руске ле, бяла, хубава,
утре е света неделя,
я стани рано, подрани,
чисто си бяло премени
и по-хубаво накичи,
че ще да идем, Руске ле,
на този пусти панаир,
дано те нейде продадем,
малко парици да взема,
воденица да си направя.
Руска е рано ранила
и си децата окъпала,
децата, двете близнета.
Окъпала и ги повила,
чисто си, бяло премени,
тръгнали да си вървят
на този пусти панаир
дано я нейде продадат.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
настала гора зелена,
седнали да си починат
под това дърво високо,
до тази вода студена.
Отдолу турчин идеше:
- Добро ти утро, Стояне,
- Дал Бог добро, турчине!
- Къде отиваш, Стояне,
с тая млада невеста?
- Отивам, турчине, отивам,
на този пусти панаир
да си булчето продам,
малко парици да взема,
воденица да си направя.
- Дай ми я на мен, Стояне!
Продал си Стоян булчето
за една шепа жълтици
и толкоз бели бешлици.
Тръгнали ми са да вървят
през тая гора зелена.
Турчин на Руска придума:
- Имаш ли нейде роднини?
- Имам си, турчине, имам
един ми братец загубен.
Когат сме били мънички
мама от турци бягала,
та ми братче загубила
във турски ръце попаднал.
Турчин са виком провикна:
- Прости ми, Боже, грехове,
че съм сестра си прегърнал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019