* * *

Мъж продава жена си - 1

Писали са, рязали са
вергията и десятъка,
кому двеста, кому триста,
на ковач Иван четиристотин,
че се чуди и се май
как да си плати вергията.
Че отиде той при кмета
и му дума, проговаря:
- Ой те тебе, силен кмете,
защо ми слагаш толкоз вергия,
нямам нива, ни ливада,
ни тепавци, ни воденица,
само си имам една женица
и тя едвам за мене.
Таман дума си продума,
оздолу иде гюзел Стана,
премененичка, напудреничка.
Кога мине покрай кмета,
кмета, кмета хич го няма,
кога мине край писаря,
писаря сън го не лови.
Провикна се гюзел Стана:
- Не бой се, не бой, моя Иван,
Ще си платим вергията,
вергията и десятъка.
Гримните ми на ръцете
оно струва за сто гроша;
герданчето на гушката,
оно струва за сто гроша;
а обиците на ушите
и те струват двеста гроша.
Двеста и двеста четиристотин,
ще си платим вергията,
вергията и десятъка.
Нека се пукнат кметовете,
нека се пукнат душманите!
Да живей, да живей
гюзел Стана и ковач Иван!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019