Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мъж продава жена си - 1

Стоян на Русанка думаше:
- Заборчнях, любе, задлъжнях
на турски паши бейови
петдесет и пет хиляди.
Петдесет имах, дадох ги,
и пет ми, любе, остават,
ала са турци решили
от мене злато да искат.
То не им зора за пари,
а най им зора за тебе.
Те искат да те поробят,
мене в тъмница да хвърлят,
деца сираци да останат.
За това съм, любе, намислил,
на пазар да те заведа.
Много си, любе, хубава,
за тебе жълтици да взема,
на турци да се отплатя,
децата да си отгледам.
Русанка нищо не рече,
тя със Стоян тръгнала.
Вървели малко, ни много,
стигнали студен кладенец.
Стоян на Русанка думаше:
- Да седнем да си починем,
Русанке, да те погледам,
на живот да се разделим.
Русанка сълзи ронеше
и си надолу гледаше.
Турчин отдолу идеше,
той си Русанка гледаше
и на Стоян думаше:
- Къде, момче, отиваш
с тази булка хубава?
Стоян на турчин думаше:
- Турчино, друговерино,
аз си на пазар отивам
булката да си продам.
Турчин Русанка гледаше,
шепа жълтици вадеше,
на Стоян ги подаде.
Русанка с него тръгнала
и дребни сълзи ронеше.
Турчин на Русанка думаше:
- Русанке, булка хубава,
като те Стоян продава,
пита ли Стоян някого?
Русанка дума на турчина:
- Турчино, друговерино,
кого Стоян да пита,
като нямам никъде никого -
татко го турци заклали,
майка от него вземали
с братчето ми Никола,
вземали и поробили.
Мен ме на пътя хвърлили,
роднини ме гледали,
за Стоян ме оженили.
Тогава се турчин обърна
и си Русанка прегърна:
- Русанке, сестро Русанке,
това съм аз, брат ти Никола,
дето ни турци вземаха
с нашата майка хубава.
Турчин три жени водеше,
майка при него остави,
мен ме наследник направи,
много си пари наследих.
Я, хайде пари да вземем,
на Стоян да ги занесеш,
децата да отгледате
и да запомнят вуйчо си.

 


Ново село, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019