* * *

Мъж продава жена си - 1

Стоян на Русанка думаше:
- Заборчнях, любе, задлъжнях
на турски паши бейови
петдесет и пет хиляди.
Петдесет имах, дадох ги,
и пет ми, любе, остават,
ала са турци решили
от мене злато да искат.
То не им зора за пари,
а най им зора за тебе.
Те искат да те поробят,
мене в тъмница да хвърлят,
деца сираци да останат.
За това съм, любе, намислил,
на пазар да те заведа.
Много си, любе, хубава,
за тебе жълтици да взема,
на турци да се отплатя,
децата да си отгледам.
Русанка нищо не рече,
тя със Стоян тръгнала.
Вървели малко, ни много,
стигнали студен кладенец.
Стоян на Русанка думаше:
- Да седнем да си починем,
Русанке, да те погледам,
на живот да се разделим.
Русанка сълзи ронеше
и си надолу гледаше.
Турчин отдолу идеше,
той си Русанка гледаше
и на Стоян думаше:
- Къде, момче, отиваш
с тази булка хубава?
Стоян на турчин думаше:
- Турчино, друговерино,
аз си на пазар отивам
булката да си продам.
Турчин Русанка гледаше,
шепа жълтици вадеше,
на Стоян ги подаде.
Русанка с него тръгнала
и дребни сълзи ронеше.
Турчин на Русанка думаше:
- Русанке, булка хубава,
като те Стоян продава,
пита ли Стоян някого?
Русанка дума на турчина:
- Турчино, друговерино,
кого Стоян да пита,
като нямам никъде никого -
татко го турци заклали,
майка от него вземали
с братчето ми Никола,
вземали и поробили.
Мен ме на пътя хвърлили,
роднини ме гледали,
за Стоян ме оженили.
Тогава се турчин обърна
и си Русанка прегърна:
- Русанке, сестро Русанке,
това съм аз, брат ти Никола,
дето ни турци вземаха
с нашата майка хубава.
Турчин три жени водеше,
майка при него остави,
мен ме наследник направи,
много си пари наследих.
Я, хайде пари да вземем,
на Стоян да ги занесеш,
децата да отгледате
и да запомнят вуйчо си.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019