Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мъж продава жена си - 1

Седнали са седемдесе и седем краля,
ядат, пият они по хладни механи,
ядат, пият они вино тригодишно.
Се наяли они, море, се напили.
Той шчо беше Марко Прилепчанец,
он прихвърли глоби, тежки глоби -
кого двести, море, кого триста,
сирак ми Цветан до три страни хазни.
Чудом стои сирак ми Цветан,
море чудом стои, та се чуди -
как да плати неговата тежка глоба,
тежка глоба до три ми страни хазни
Си издаде Цветан, море, си продаде
всичка стока, море, таткова му, (2)
пак се она глоба, море, не доплати.
Ред си падна на Мара Белоградска,
на първо, море, негово любе,
нея да продаде, глоба да доплати.
Вяхна коньо Цветан, дома си отиде.
Го причека старата му майка
та го пита, хем распита:
- Варай, Цветан, милин сино,
шчо си, сино, толку кахърлия,
та си ником, море, подникнуваш?
Той й вели, хем говори:
- Варай мале, мила мале,
нем ме питай да ти кажа
шчо съм толку кахърлия!
Бог да бие Марко Прилепчанец,
он шчо прихвърли глоби, тежки глоби;
кого двести, море, кого триста,
а сирак ми Цветан дур три страни хазни.
Си издадох, мале, си продадох
всичка стока, море, таткова ми,
пак са глоба не доплати.
Ред си падна любе да продада,
любе да продада, глоба да доплатя.
Та му вели старата му майка:
- Ела, сино, любе нем продавай,
ам' си продай твойта стара майка
за стара робиня, глоба да доплатиш.
Слага, слага Цветан добър юнак,
слага, слага - майка не си дава,
ам' си извади неговото пръвно любе,
пръвно любе, Мара Белоградска,
Хем я изкара на нови пазари,
нея да продаде, глоба да си плати.
Го сустрети жълто ми урейче,
та го пита, море, хем разпита:
- Варай, варай, море, незнайна гидио,
дал' го купи това младо добро,
море, или ти го продаваш?
Та му каза Цветан добър юнак:
- Не го купих, аз го продавам,
да си платя мойта тежка глоба.
- Ах, шчо ти е твойта тежка глоба?
- Глоба ми е до три страни хазна.
Та си я взе жълто ми урейче,
та я отнесе в урейски ми палати.
Мери, мери, ала пари не достигат
оно да намери до три страни хазни.
Минлет ми иска до два ми сахата,
Цветан не му дава до две ми дакики,
та си взе пак Мара Белоградска,
я изкара низ нова чаршия,
го сустрете гърче ми туджарче,
хем си купи Мара Белоградска
и му намери до три страни хазни,
и я извади на вишни ми ливади
и курдиса гозба, тежка гозба,
хем си викна калитати й попови
да се венчи с Мара Белоградска.
Отде дойде пиле соколово,
се кондиса на вишни ми дивани,
море, жално, милно запело,
дребни сълзи поронило:
- Боже, милин Боже,
де се й чуло, хем видело
брат и сестра да се венчат!
Толку дочу гърче ми туджарче,
ту разбърка вети ми тефтери
и изгона калитати и попови,
и я попита Мара Белоградска:
- Как я велат твойта стара майка?
Она му вели, хем говори:
- Яз си немам моя си майка,
ам' си имам майка си машчеха,
нея я велат бела ми чаршия;
и ние бехме брат и сестра -
еднио зе кади огре слънце,
а другийо кади зайде слънце!
И тога й вели гърче ми туджарче:
- Шчо нишан имаше твойта мила брата?
Та му вели, море, хем говори:
- Брат ми имаше на ногата,
море, до шест ми пръсти!
Тога си оно приверува,
че е неговата мила сестра,
та му я даде пак на Цветана.

 


Негован, Солунско - Гърция (Драганов 1894, № 23); урейче - еврейче.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019