* * *

Мъж продава жена си - 1

Се собрале селяни миряни,
се собрале во Вароша града.
Разфърлале Турци, клети Турци,
разфърлале тежката вергия,
кому двеста, кому триста аспри,
на Стояна три страници язно, -
оти имал девет воденици,
ем си имал девет валавици,
оти имал хубава невеста,
ем си имал едно мъжко дете!
Ми се чуди Стоян добър юнак -
кай да збери три страници язно?
Си го праша негов' стара майка:
- Дейди, синко Стояне, добър юнак,
що си толко, синко, задумано?
Изговори Стоян добър юнак:
- Дейди, майко, моя стара майко,
разфърлая Турци, клети Турци,
разфърлая тежкана вергия,
кому двеста, кому триста аспри, -
мене, майко, три страници язно!
Кай да найдам пари да соберам -
да л' да й продам девет воденици,
ал да й продам девет валавици?
- Дейди, синко, добър юнак,
тия ти се таткова печалба;
продай си я младата невеста,
кье я купят жълтите евреи.
Що си майка юнак послушало,
що си зеде младата невеста,
я занесе во Вароша града,
я занесе, кье ми я продава;
он я даде младото телалче,
телал оди по Вароша града:
- Се продава хубава невеста,
се продава - три страници язно!
Се завати жълта евреина,
се завати, невеста да купи.
Невеста му с' молба помолила:
- Дейди, Стоян добър юнак,
мой Стояне, мой добри стопане,
баре вера да не ми я мениш!
Се завати младо баздригянче,
горно-долно, пазар направиле,
направиле - три страници язно!
Си я зеде младо баздригянче,
си я зеде хубава невеста,
овде-онде по тесни сокаци,
да я носи на своята кула.
Се зайоди пиле соколово,
той ми пее, пее ем разлега,
ем разлега по тесни сокаци,
по сокаци, по Вароша града:
- Кай се чуло, чуло ем видело,
брат и сестра любов да си бидат?
Изговори младо баздригянче:
- Дейди, мори, хубава невесто,
да ли имаш хубава роднина?
Изговори младата невеста:
- Ми каж'ваше моя стара майка,
ми кажваше, ем ми прикажваше -
кога с' биле на рамно Косово,
кога с' биле с Турци, клети Турци,
си имала едно мъжко дете;
ко' бегала, она го хвърлила, -
той ми било мое мило брате!
- Ой, невесто, млада Стоянице,
Стоянице, млада невесто,
дали ти е твое мило брате,
дали ти е нещо бележито?
- Майка м' рече, вела, прикажваше:
- Десно нога шестопръста било!
- Ай, посегни мойо десен скорен,
ай, види ми моя десна нога,
да ли ми е тая бележица?
My посегна - шестопръста нога!
Ми го найде свое мило брате,
що си найде своя мила сестра.
Ми извикна младо баздригянче:
- Чекай, Стоян добър юнак,
невеста ти шуро халал прави, -
тая ми е моя мила сестра!
кье ти давам уще три странице;
кога имаш хубава невеста,
да си имаш дома доста язно!
Иди с' дома, живот да живееш,
се найдовме хубава роднина!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019