* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица,
воденица с дванайсе камъни,
ала му пари не стигат,
воденица да си доправи.
- Руске ле, млада невесто,
рано ми, Руске, да станеш,
хубава премена премениш,
че ще на пазар да идем,
на тоя пусти панаир.
Там ще те, Руске, продам,
за една шепа жълтици
и още бели бешлици.
Воденица да си доправя.
Руска си рано станала,
бяла премена премени
и си на пазар тръгнали.
Минали гора зелена,
настало поле широко,
сред поле-дърво високо,
под дърво - студен кладенец.
Стоян на Руска думаше:
- Я, седни, Руске, да починем,
студена вода да пийнем.
Там ги е турчин настигнал
и на Стоян той продумал:
- Накъде си тръгнал, Стояне,
със тази булка хубава?
Стоян на турчин продума:
- Ние сме на панаир тръгнали,
там ще си булчето да продам
за една шепа жълтици
и още бели бешлици.
Воденица да си доправя.
Турчин на Стоян думаше:
- Дай я, Стояне, на мене
твоята булка хубава.
Стоян си булка продаде
и се назаде повърна.
Турчин си Руска поведе
и си я тихом запита:
- Имаш ли нейде някого,
имаш ли баща и майка,
имаш ли братя и сестри?
Руска на турчин продума:
- Нийде си нямам никого,
ни баща, ни майка.
Сал едно братче си имах,
мъничко турците хванаха,
в далечни земи закараха.
Тогаз се турчин провикна:
- Прости ми, Боже, прости ми,
дето сестра си прегърнах,
дето сестра си целунах!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019