* * *

Мъж продава жена си - 1

Задало се е зла зима,
Янке ле, мари, хубава,
зла зима, скъпа година,
как ще децата изгледаме,
кило пшеница - хилядо
и къзлъма - петстотин.
Стоян на Радка думаше:
- Децата, Радке, да дадем,
жалбите им са повече,
пък пъхтата им по-малко,
я тебе, Радке, да продам,
децата да си отгледам!
Стана Радка, та се стегна,
че си на пазар отишли.
Стоян се виком провикна:
- Гелям ми, гелям робиня,
робиня нипоробена,
който си има, да гледа,
който си няма, да купи!
Де ми зачуло, зачуло,
турче е Стоян зачуло,
право при Стоян отиде,
седнало пари да брои.
Радка се Богум молеше:
- Боже ле, мили Господи,
дано му пари не стигнат!
Де стоя Господ, та слуша,
на турчин пари не стигна,
Стоян се виком провикна
- Гелям ми, гелям робиня,
робиня непоробена,
който си има, да гледа,
който си няма, да купи!
Де е зачуло, зачуло
едно ми бяло българче,
право при Стоян отиде,
седнало пари да брои.
Радка се Богу молеше:
- Боже ле, мили Господи,
дано му пари достигнат,
достигнат и му артишат.
Де стоя Господ, та слуша,
па парите му стигнали,
стигнали и артисали,
та че си Радка закупи,
децата да си отгледа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019