* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил,
воденица да си направи,
с дванайсет камъка,
ала му пари не стигат.
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, млада невясто,
утре е света неделя,
ти стани, Русо, по-рано,
чисто се бел премени
и по-хубаво нагизди,
че ний ще, Русо, отидем
на този пусти панаир,
дано те негде продадем,
воденица да си направя
с дванайсет камъка,
защо ми пари не стигат.
Тръгнал ми Стоян, тръгнал ми
с тая Руса, млада невяста,
стигнал ми до тая сянка
и до тая вода студена.
Отдолу идвал турчина,
той на Стояна думаше:
- Добро ти утро, Стояне,
къде си тръгнал, Стояне,
с тая Руса, млада невяста?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
булчето да си аз продам,
воденица да си направя.
- Продай ми я, продай, Стояне!
- Халал да ти е, турчино!
Продал си Стоян булчето
за една шепа жълтици.
Турчин си Руса попита:
- Нещичко ще те попитам -
имаш ли негде роднини
или си самичка на света?
Руса на турчин отговори:
- Имам си, имам, турчино,
един ми братец народен,
от турски ръце заробен.
Като чу турчин тез думи,
ах, че се ясно провикна:
- Прошка на мойте грехове,
дет съм сестра си прегърнал,
от милост съм я целунал!.
Те били братец и сестра...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019