* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, Стояне,
воденица да си направи
със дванайсет камъка,
ала му пари не стигат
воденица да си изкара.
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, млада невесто,
днес петък, утре събота,
в другиден - света неделя,
хубаво да се премениш
дваж хубаво се накити,
че ще да идем, Русо ле,
на този пусти панаир.
Дано те негде аз продам,
воденица да си изкарам.
Че тръгнал Стоян, Стояне,
с таз Руса млада невеста
през това поле широко
през тази гора зелена.
Вървели, що са вървели,
седнали да си починат.
Отсреща иди турчина.
Той си на Стоян думаше:
- Къде си тръгнал, Стояне,
с тази руса млада невеста?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
дано я негде продам
воденица да си изкарам.
- Я, продай я на мене, Стояне!
- Халал да ти е, турчине!
Продал Стоян булката
за една шепа жълтици
и половина маргарит.
Турчин си Руса попита:
- Русо ле, млада невесто,
имаш ли негде роднини
или си сама на света?
- Имам си имам, турчине,
едно братче поробено
кат' сме били мънички.
Нищо за него не зная.
Турчин се ясно провикна:
- Прости ми, Боже, прости,
че съм си сестра целунал,
от милост съм я прегърнал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019